Интервю на Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България, за Bloomberg TV Bulgaria
AES в световен мащаб има много инвестиции във ВЕИ в комбинация с батерии
Господин Цанков, как изглежда според Вас системата на българската енергетика към днешна дата? Какво виждате?
Ситуацията, накратко, бих казал, че е доста динамична, защото, от една страна, има много инвестиции последните години във възобновяеми енергийни източници. Това е нещо съвсем нормално, като се следва политиката на ЕС и Зелената сделка и нашият вятърен парк допринася в голяма степен за изпълнението на ангажиментите, които България е поела по тази сделка.
Каква е мощността на вятърния парк?
156 мегавата инсталирана мощност, 52 перки по 3 мегавата всяка.
И той е най-големият в България?
Засега да, все още това е най-големият вятърен парк в България.
Като казвате много динамично се развиват инвестициите във ВЕИ сектора, има ли в това нещо сбъркано или е добре?
Като цяло е добре, защото определено инвестициите във ВЕИ са нещо иновационно, нещо, което допринася за опазване на околната среда. Въпросът е, че едновременно с инвестициите във ВЕИ, е изключително важно да се мисли и за инвестиции в съоръжения, които могат да ги балансират, защото за разлика от така наречените мощности, които подлежат на диспечиране като нашия ТЕЦ или като атомната електроцентрала в Козлодуй, проектите от ВЕИ не подлежат на диспечиране, защото зависят от фактори, които са неконтролируеми от човека. Тези дисбаланси, които внасят в системата, е изключително важно да бъдат управлявани и балансирани с оглед опазването изобщо на целостта на енергийната ни система.
Това ли имат предвид експертите, които говорят за базова мощност и че ВЕИ не могат да играят ролята на базова мощност?
Не съвсем. Базовата мощност е онази мощност, която предоставя енергия постоянно и тази енергия може да бъде контролирана. Например тецовете и атомната електроцентрала могат да работят като базови мощности. За разлика от тях, балансиращите мощности са такива, които едновременно могат да предоставят електроенергия в постоянен режим, но също така могат да бъдат много бързо включвани или изключвани или тяхната мощност може да бъде увеличавана или намалявана, за да се балансира именно непостоянното производство от ВЕИ.
Ако на ВЕИ се сложат, да кажем, батерии, могат ли да играят същата роля по някое време или технологията не е стигнала дотам?
Напротив, технологията е стигнала и компанията, която представлявам - AES, в световен мащаб има страшно много инвестиции именно в комбинация на ВЕИ с батерии. Именно когато се комбинира един проект на ВЕИ с батерия към него, тогава той в голяма степен би могъл да работи и като базова мощност, подлежи на диспечиране – управление от системния оператор.
Какво може да замести въглищата в енергийната система на България според Вас?
Преди една година и половина, по линия на Американската търговска камара, AES заедно с някои от останалите членове, финансирахме едно проучване на изключително добър международен консултант именно как би трябвало да изглежда декарбонизацията на електроенергийния сектор в България. Като обобщение - до пълната въглеродна неутралност въглищата могат да изиграят ролята на така нареченото гориво за този транзитен период, с постепенно намаляване, докато постепенно бъдат заместени от ВЕИ мощности с балансиране и подновяване и нови инвестиции в ядрена енергия.
Какво мислите за тезата, изказвана от много хора, че понеже България не разполага с ядрено гориво, по една или друга причина не добиваме собствени нефт и газ, а въглищата са единственият енергиен ресурс, с който България разполага и ако го зачеркнем от картата, това означава нови зависимости и под някаква форма заплаха за националната сигурност?
Дали България има залежи от нефт и газ или няма, аз не бих искал да коментирам. Така или иначе, и да имаме, и да нямаме, е факт, че въглищата ги имаме, те са национално богатство. За много години са изиграли изключително важна роля въобще за целия енергиен сектор и както казах, те могат да продължат да играят такава роля в следващите десетина години, докато не се случи този транзитен период, в който ще видим новия енергиен микс. Тоест няма как за една нощ да спрем всички въглищни централи и от следващия ден всички нови инвестиции в такива мощности, за които говорехме, да са се появили. За да може да се подсигури това плавно навлизане на всички нови проекти - ВЕИ, модулни реактори, които отнемат поне едно десетина години да се построят, въглищата според мен ще продължат да играят изключително важна и ключова роля, за да може да се осигури този преход. Нещо дори още по-важно, когато се говори за въглищата, обикновено в съзнанието на хората основната функция, която те изпълняват, е това да произвеждат електроенергия, но видите ли сега може и да нямаме нужда от електроенергия, защото можем да си я внесем отвън. Да, факт е, че в последните няколко месеца България през повечето време внася електроенергия отвън.
Има, обаче, една абсолютно критична роля, която въглищните тецове продължават да играят в енергийния микс, която не е толкова да осигурят електроенергията, от която има нужда, което също, разбира се, е много важно, но те осигуряват едни специфични системни услуги, за да може цялата електроенергийна система да е стабилна, тоест въобще тя да съществува и да има по какво да се пренася ток от точка А до точка Б. Това са едни много специфични услуги по първично регулиране, регулиране на честотата на цялата система и без тези въртящи се блокове, които в момента в България ги има само във въглищните тецове, ЕСО просто не може спокойно да поддържа стабилността на електроенергийната система. И това е нещо изключително важно, което трябва да се обясни на потребителите на електроенергия: че не е само важно да има ток, когато ти трябва, но е важно и да може да стигне до теб, когато ти трябва. И точно тези услуги за това да има стабилност на системата, която доставя електроенергията, е нещо, което за момента въглищните тецове не могат да бъдат заменени от нищо друго. Няма други такива активи в момента в българската електроенергийна система, които да могат да предоставят тези услуги.
Може ли да се каже дали след тридесет години икономиката ще потребява повече електроенергия или по-малко в сравнение със сега, като се има предвид колко усилия и средства се влагат в мерки за енергийна ефективност?
Безспорно инвестициите и в енергийна ефективност са нещо много важно и особено релевантно за България от една страна и съм съгласен, че всичките тези инвестиции в енергийна ефективност би трябвало да доведат до намаление на потреблението на електроенергия.
От друга страна, така както слагаме новите LED крушки, все повече виждаме автомобили с номер ЕА, тоест електрическите автомобили навлизат със сериозна скорост. Също така, и за изкуствения интелект, скоро прочетох един анализ, че с очакваното развитие на изкуствения интелект и всички технологии, които го поддържат много сериозно трябва да се инвестира в нови производствени мощности на електроенергия. Така че в резултат от електрификацията от една страна, чието изражение виждаме в електрическите автомобили и всички нови технологии като изкуствения интелект, със сигурност очакването е, че ще има увеличение на търсенето на електроенергия.
Разкажете ми за ВяЕЦ „Свети Никола“. Откога функционира край Каварна?
Той започна търговска експлоатация през март 2010 г. Изключително добре представящ се актив в цялото портфолио на компанията със страхотен екип, който следи за неговата безупречна поддръжка. Едно от нещата, което е изключителна гордост за мен самия, е това, че това е първият парк в България, който оперира една специална система за предпазване от сблъсъка на птици с вятърните перки.
Как предпазва?
С комбинация от технология и инвестиции в специални радари, които от 10 км могат да засекат ято птици, които приближават към вятърния парк и екипи от орнитолози, които 24/7, тоест денонощно, поне един екип е на място и получава известия от радарната система. Те съответно правят анализ дали приближаващото ято от птици е някой защитен вид и ако е, подават сигнал и съответно цяла група от перки, които са евентуално на пътя на това ято ги спираме, за да могат те без проблем да минат.
За последните 12 години експлоатация, по-малко от пет са случаите, в които сме имали някакви инциденти с птици и то от незастрашен вид. Така че благодарение на тази система и благодарение на това, че успяхме да приобщим към нея и други производители на електроенергия от вятър, които са около нас, България всъщност не беше осъдена ефективно да плаща санкции от ЕК. Това беше потвърдено от така наречената Бернска конвенция, която е един специален институт, който анализира дали държавите-членки са предприели съответните мерки, така че сме много горди с имплементирането на тази система.
Какви са плановете на AES за България? Ако продължават да ви натискат да съкращавате емисии, какво смятате да правите и в България какво предстои за AES?
Благодаря Ви за въпроса. Безспорно бъдещето на централата в Марица е приоритет номер едно, върху което сме се концентрирали повече от една година. Обследвахме много варианти за това какво можеш да направиш един ТЕЦ, който е проектиран да работи на лигнитни въглища, евентуално с какво можеш да ги замениш. От цялата палитра от алтернативи, която разгледахме, сме се концентрирали върху два много интересни проекта. Понеже нашата централа има два блока по 345 мегавата всеки, единият проект е за трансформацията на единия блок от съоръжение за производство на електроенергия в съоръжение за съхранение на електроенергия, използвайки технологията на разтопена сол.
Когато има евтина електроенергия, чрез нагреватели ние я вкарваме в солта като я разтопяваме - солта е уникален химичен елемент, който има свойството за по-дълъг период от време с малко загуби да може да приема топлина. И след това, когато дойде вечерният пик, когато вече няма слънце и има нужда от електроенергия, използвайки съществуващата турбина, охлаждайки солта, тя прави пара, която използвайки съществуващото оборудване, я връщаме тази енергия обратно в системата под формата на ток. Мисля, че такава система за съхранение на електроенергия е изключително интересен проект, защото, както казах, българската електроенергийна система има изключително голяма нужда именно от мощности, които могат да я балансират. Така че единият проект, върху който работим, е това. Доста иновационен, но като технология това нещо отдавна работи. Тук сме обединили усилия с наши колеги от Чили, където имаме друг аналогичен ТЕЦ, така че тези два проекта вървят едновременно. За втория блок разработваме проект, с който да премине изцяло от изгаряне на лигнитни въглища в изгаряне на смес от специални пелети, които са произведени от общински отпадъци. Като казвам пелети, имам предвид допълнително преработени отпадъци под формата на малки топчета, които евентуално могат да се смилат в нашите мелници, плюс комбинация с биомаса. По този начин евентуално това са алтернативите, които виждаме пред нашия ТЕЦ и работим много усърдно с консултанти, за да можем да ги осъществим.
Това звучи много интересно. С други думи, компанията стои стабилно в България.
AES е стратегически инвеститор в българския електроенергиен сектор от повече от 30 години, така че сме тук.