АмЧам България с принос към дебата за декарбонизацията на българския енергиен пазар

„България може да продължи да върви по пътя на декарбонизацията на енергийната си система, като продължи да развива възобновяемите си източници на енергия в комбинация с гъвкави нисковъглеродни мощности“. Това е ключовото послание, което Американската търговска камара в България може да добави към настоящия анализ на българското правителство за енергийния сектор на страната. То подкрепя и усилията за разработване на стратегия за отговорен преход към декарбонизация.

България е най-енергоемката и с най-голям интензитет на емисиите страна-членка на ЕС, чийто енергиен микс все още твърде много разчита на изкопаеми горива. Страната трябва да развие система от чисти и ефективни ресурси и енергия. Пред лицето на тези предизвикателства, българският План за възстановяване и развитие подкрепя зеления преход, като залага на амбициозни реформи: ускоряване разполагането на възобновяеми енергийни източници, разработването на големи мощности за съхранение на енергия, пълна либерализация на електроенергийните пазари на едро и дребно, както и ангажимент за прекратяване използването на въглища до 2038 г. заедно с намаляване на парниковите емисии, отделяни от енергийния сектор, с 40% до 2025 г.

Българското правителство инициира няколко канала за комуникация с производители на енергия като AES, енергийни потребители и НПО, за да съгласува най-подходящите решения за декарбонизиране на енергийния сектор и осигуряването на безопасни, достъпни и сигурни енергийни доставки за българските компании и граждани.

В този контекст АмЧам България поръча изготвянето на доклада „Декарбонизация на електроенергийния сектор на България“, за да подкрепи усилията на българските институции да ускорят диверсификацията на източниците и трасетата за газови доставки за страната и да увеличат дела на възобновяеми източници в енергийния микс. Първата версия на доклада беше публикувана през март 2022 г. и беше актуализирана през лятото на 2022 г., за да отчете различните обстоятелства, настъпили след приемането на Плана за възстановяване и развитие и войната в Украйна.

Подробният доклад включва няколко сценария и анализ на чувствителността. Актуализацията, която отразява резултатите от моделираните възможни варианти към август 2022 г., показва, че въглищните централи имат важна роля при нормално протичащ преход към декарбонизация и са от съществено значение за намаляване на общата цена на енергийния преход. Следващата актуализация на доклада се изготвя въз основа на съдържателните коментари, направени по време на дискусиите в Комисията за енергиен преход . Тази допълнителна работа по доклада вероятно ще разшири ролята на въглищните централи по време на прехода през това десетилетие. Актуализацията показва също така, че преходът ще изисква инвестиции в увеличени възобновяеми мощности, комбинирани с капацитет за съхранение, и евентуално в нови производствени мощности за ядрена енергия:

Първата мярка за декарбонизация на българската енергийна система е по-нататъшно развитие на капацитета за възобновяема енергия в комбинация с нови гъвкави нисковъглеродни мощности: минимум 11 ГВ вятърна и слънчева енергия и 2 ГВ капацитет за съхранение до 2030 г. биха довели до около 80% намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор в сравнение с 1990 г.
Изпълнението на практика на изискването за 40% намаляване на емисиите до 2025 г. ще струва допълнителни разходи за българската енергетика (оценени на около 1 милиард евро годишно). Отлагането му за по-късно през 2030 г. ще ограничи бъдещето увеличаване на разходите за енергийния сектор, свързани с прекратяване използването на въглища.
По-ранното прекратяване на употребата на лигнитни въглища през 2030 г. ще доведе до допълнителни разходи за българската енергетика (оценявани на около 560 милиона евро годишно)
И накрая, навременното разработване на нови ядрени възможности около 2035 г. ще осигури така нужните надеждни мощности и ще се избегне необходимостта от построяването на нови газови мощности.

Всяка опция за декарбонизация изисква сътрудничество между властите и бизнеса, за да се гарантира, че България ще е в състояние да привлича инвестиции. Нужни са реформи, за да се намали административното бреме, свързано с инсталирането, свързването и работата на проекти за възобновяема енергия. По-конкретно, необходими са мерки за опростяване на процедурите по издаване на лицензи и разрешителни, както и опростяване на някои технически одобрения, давани от мрежовите оператори за битови инсталации.

AES напълно подкрепя заключенията на доклада и е готова да си партнира с националните и местни власти в България, за да допринесе със своя опит и готовността си да подкрепи един отговорен преход, който гарантира сигурността на доставките за региона.