Бъдещето на България като газов хъб

Природният газ е ключова технология в прехода към декарбонизация. С целта за постигане на намаление от 55% на парниковите емисии до 2030 г., за да се реализират амбициите на Зелената сделка, страните-членки на ЕС трябва да адаптират техните инфраструктури и инвестиции, за да проправят пътя на възобновяемите технологии.

 

Тъй като природният газ се съчетава добре с възобновяемите източници, това му отрежда важна роля за диверсификацията, устойчивостта и сигурността на мрежата. В стремежа си да изпълнят целите си за намаляване на емисиите, страните-членки трябва също така да се уверят, че могат да отговорят на нарастващите енергийни нужди. Енергиен микс, който предвижда устойчиво съвместно съществуване на непостоянни възобновяеми източници и стабилни енергийни източници, може да помогне за развитието на възобновяемата енергия при запазване на устойчивостта и стабилността на електроенергийната система.

 

Генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК Дите Юл Йоргенсен наскоро заяви, че е „ясно, че когато погледнем към предстоящия енергиен преход, газът, включително природният газ, ще имат важна роля в този преход“[1]. Въпреки че Комисията се опитва да ограничи инвестициите в невъзобновяеми технологии, природният газ е ключова междинна технология поради неговия малък въглероден отпечатък.

 

Ролята на газа в енергийния преход на България

 

Има два начина, чрез които природният газ може да играе роля в изпълнението на целите за намаляване на емисиите парникови газове, като едновременно с това се гарантира сигурността на доставките. Първо, съществуващите въглищни централи, които все още имат полезен живот, могат да заменят горелките на въглища в котлите с горелки на газ, като по този начин намалят емисиите си на CO2 с над 50%. Второ, нови ефективни централи с газови турбини с комбиниран цикъл (CCGT) могат да бъдат построени на площадките на съществуващите въглищни централи, за да използват наличната инфраструктура, състояща се от свързаност на мрежата, наличност на охлаждаща вода и на опитна работна ръка.

 

Производството на енергия от газ може да помогне на България да запази така нужните й мощности, като по този начин допринесе за стабилността на мрежата и сигурността на доставките по време на прехода на производствения микс от термална енергия към безвъглеродно производство на енергия. Това е възможно заради факта, че България диверсифицира своите газови доставки чрез изграждането на нови газопроводи и газови интерконектори с нейните съседки. Освен това, по цял свят се правят проучвания, за да се разбере как инфраструктурата за природен газ може да бъде пригодена за водород, след като той стане достъпен в големи количества на достъпни цени.

 

AES е начело в енергийния преход като инвестира в устойчив растеж и технологични и търговски иновации, за да позволи на компаниите и индустриите бързо да постигнат декарбонизация. Днес AES е глобален лидер на пазара на възобновяема енергия и съхранение на енергия, както и в областта на втечнения природен газ (LNG) с над 15 години опит в доставката на LNG и управленски опит в Централна Америка и Карибите. В Доминиканската република и Панама AES оперира два LNG терминала с капацитет за износ, осигурявайки по-чисто и достъпно гориво на региони, които по традиция разчитат на внос на високоемисионни енергийни източници. Освен това, в Чили AES работи с международен производител на водород върху нов мащабен проект за зелен водород, базиран на амоняк. Като цяло, AES има доказан опит в това да подкрепя България в нейния преход към възобновяеми източници, като гарантира сигурността на доставките по време на този процес.

 

Ролята на България като газов хъб

 

За България е важно да се възползва от потенциалните ползи на газа и бизнес експертизата, с която разполага, тъй като страната е готова да се превърне в един от най-важните газови хъбове в Европа и ключова свързваща точка за енергийния сектор в цяла Югоизточна Европа. България има широка мрежа от газопроводи с нейните съседки, отчасти заради нейното стратегическо местоположение в центъра на няколко европейски енергийни коридора[2].

 

България задълбочи връзките си с Гърция, инвестирайки в Gastrade, гръцка компания, разработваща плаващ LNG терминал в Александруполис. На 17 юни 2021 г. Комисията одобри директно финансиране от 166.7 милиона евро, предназначени за Gastrade, за да развива LNG терминала в Александруполис. Този нов енергиен източник може да захранва газовия интерконектор между Гърция и България (ICGB) и допълнително да диверсифицира енергийните доставки в региона на Югоизточна Европа. От стратегическо значение за България, която развива своя газов хъб, е да участва в този проект[3]. Дългият 182.5 km ICGB, известен и като тръбопровода Стара Загора-Комотини, е друг проект, който може да донесе допълнително интегриране на инфраструктурата, диверсификация на енергийните доставки и следователно сигурност за доставките в региона. Очаква се той да заработи през юни 2022 г. и да доставя газ от Азербайджан и други страни, тъй като тръбопроводът става част от Южния газов коридор[4], предложение на ЕК за доставка на LNG от Кавказ и Близкия Изток, за да намали зависимостта на Европа от руския природен газ и да увеличи сигурността на доставките.

 

Планираният газов интерконектор между Сърбия и България ще разшири обхвата на Трансадриатическия газопровод. Този проект е подкрепян от ЕС като проект от взаимен интерес и ще получи 25 милиона евро от ЕИБ[5]. България ще има основна роля в разширяването на важни пътища за природен газ към Европа.

 

С други думи, България е в добра позиция да се превърне в силен, независим енергиен хъб. Природният газ може да помогне за декарбонизацията на енергийния микс, докато Европа преминава към възобновяеми източници и се стреми да изпълни ключови цели за климата. Природният газ може да помогне за постигане на развитие на възобновяемата енергия, запазвайки в същото време надеждността на енергийната система с по-ниски емисии. Той може допълнително да бъде подкрепен от технологии като CCS или чрез директно преминаване към зелен водород. Експертизата на AES може да помогне на България да осъществи този зелен преход, като в същото време гарантира сигурността на доставките.

 

[1] Ролята на газа в бъдещия енергиен микс на Европа и прехода към безвъглероден енергиен сектор в Европа. Може да се види тук: https://www.youtube.com/watch?v=Pa3I47Ky6Bg

 

[2] Към Балкански газов хъб: взаимодействието между газ от тръбопровод, LNG и възобновяема енергия в Югоизточна Европа, Оксфордски институт за енергийни изследвания, 2017 г. Може да се види тук: https://ora.ox.ac.uk/catalog/uuid:00ac940a-a4da-4d0a-8bef-be09437a167c/download_file?file_format=pdf&safe_filename=Towards-a-Balkan-gas-hub-NG-115.pdf&type_of_work=Working+paper

[3] България взима 20% дял в гръцкия LNG терминал, Ройтерс, 2021 г. Може да се види тук: https://www.reuters.com/article/bulgaria-greece-lng-idUSL1N2K30R6

[4] Нов тръбопровод свързва газопреносните системи на България и Гърция, Европейска комисия, 2021 г. Може да се види тук: https://ec.europa.eu/regional_policy/en/projects/bulgaria/new-pipeline-connects-gas-transmission-systems-of-bulgaria-and-greece

[5] ЕИБ ще финансира изграждането на сръбската част от интерконектора България-Сърбия, CEENERGYNEWS, 2021 г. Може да се види тук: https://ceenergynews.com/oil-gas/eib-to-finance-the-construction-of-the-serbian-section-of-the-bulgaria-serbia-interconnector/