Разработване на амбициозна европейска водородна стратегия

Водородът е многолик инструмент и енергиен носител, разпознат от много държави като ценна технология за декарбонизацията на техните икономики, и по-конкретно на сектори, в които това е трудно да се случи като тежката индустрия и транспорта.

В Чили има голям потенциал за развитие на водорода, подкрепен от амбициите на страната да произведе най-евтиния зелен водород в света до 2030 г. и да се превърне във водещ глобален нетен износител. Корпорацията AES в Чили работи с международен производител на водород по нов мащабен проект за амоняк на базата на зелен водород, който ще произвежда 800 MW възобновяема енергия. Този капацитет от възобновяема енергия, по отношение на производството на соларна енергия, е достатъчен да покрие снабдяването с електроенергия на 340 000 български домакинства. Друга държава, която се е насочила към разработването на амбициозен водороден пазар, е Бразилия, където корпорацията AES подписа меморандум за разбирателство с правителството на щата Сеара̀ за изграждането на завод за зелен водород и за участие в разработването и внедряването на резервоар за съхранение на амоняк в индустриалния и пристанищен комплекс в региона - Песем.[1] В края на 2021 Европейската комисия (ЕК) одобри немски проект на стойност 900 млн. евро в подкрепа на инвестиции и разработването на зелен водород в държави извън ЕС, като целта е внос и продажба на допълнителен водороден капацитет в Съюза.[2]

Последните данни на глобалния водороден индекс на BloombergNEF показват, че към 16 юни 2022 г. 31 държави са разработили своя водородна стратегия и други 18 държави са в процес на разработка на такъв документ. Международната агенция по енергетика също изброява 37 държави, които са подписали меморандум за разбирателство за разработването на водород, и по-конкретно – зелен водород.[3]

Европейската комисия се е ангажирала да превърне водорода в алтернативна технология, която страните членки трябва да приемат и през последните две години Комисията оглави редица инициативи за широкомащабно й въвеждане. През юли 2020 г. ЕК обяви своята водородна стратегия[4], ключов елемент от индустриалната стратегия на ЕС. Водородната стратегия от 2020 г. се стреми да установи европейска водородна екосистема за увеличаване на изследванията и иновациите и разрастване производството на водород и необходимата инфраструктура. Едновременно със стратегията беше създаден Европейски алианс за чист водород. Той събира заедно всички заинтересовани страни, за да ускори разполагането на водородните технологии до 2030 г.

През май 2022 г. ЕК представи плана REPowerEU[5] за ускоряване на енергийния преход тъй като Европа възнамерява да се откаже от изкопаемите горива и да бъде по-малко зависима от чуждестранни енергийни доставчици. Една от основните цели на плана е да разработи европейски водороден пазар. Планът представя концепцията за „ускорител на водорода“, който се стреми да приведе в действие водородната стратегия от 2020 г. и да повиши амбициите на ЕС в областта на възобновяемия водород като произведе 10 млн. тона възобновяем водород и внесе други 10 млн. тона до 2030 г. чрез споразумения в тази област с партньорски страни. Тези водородни споразумения са ключов елемент на енергийната стратегия на ЕС за външно ангажиране като част от плана REPowerEU.

Производството на зелен водород от възобновяема енергия е постижимо днес, но компаниите, които правят специализираното оборудване трябва да постигнат по-голям мащаб и иновативност, за да намалят разходите. Междувременно, високите разходи за преориентирането на транспортните средства и индустрията към употреба на водорода като гориво действа като спирачка. Така политическите амбиции за нарастващо търсене и предлагане на зелен водород трябва да бъдат обвързани с необходимото финансиране за ускоряване на прехода.

На национално ниво плановете за възстановяване и устойчивост[6] на страните членки също включват повишени водородни амбиции и финансиране за тяхното разработване. В случая с България Националният план за възстановяване и устойчивост[7] (НПВУ) ще подкрепи разработването на пилотни проекти за разрастване приложението на водород и биогаз в индустрията и ще помогне за развитието на транспортния сектор, производството на електричество и топлинна енергия. НПВУ предвижда общ бюджет за развитието на тези проекти в размер на 35 млн. евро, като те трябва да бъдат внедрени между 2022 г. и 2026 г. и да произведат 55 MW зелен водород. Планът също така се стреми да намали бюрокрацията, свързана с инвестициите във водородни проекти и предвижда реформа за стимулиране производството и снабдяването с водород.

Държавната енергийна компания Булгартрансгаз обяви, че България и Гърция работят за развитието на водороден тръбопровод между двете държави.[8] Те се стремят да постигнат минимум 5% свързаност на водородните мрежи между България и Гърция до 2025 г., а дългосрочната цел е да се постигне свързаност между 10% и 15%. Чрез използване на съществуващите и разработването на бъдещи мрежи, подобни водородни сътрудничества могат да засилят националната и регионална енергийна сигурност. Гърция и България виждат водорода като добавка към природния газ, разширявайки енергийните източници на държавите.

Финансиране от ЕС е осигурено за широк набор от водородни проекти в различни сектори. Компасът за публично финансиране на водородни проекти[9] очертава как заинтересованите страни могат да получат достъп до необходимото финансиране на възобновяеми или ниско-емисионни водородни дейности. В допълнение Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отдели над 550 млн. евро за водородни технологии през последното десетилетие и мобилизира 1.2 млрд. евро за допълнителни инвестиции.[10] ЕИБ продължава да подкрепя водорода и други енергийни носители заради потенциала им да стимулират декарбонизацията на европейската икономика.

Важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) имат за цел да промотират иновациите в сектори от стратегическо значение за ЕС и се стремят да адресират съществуващи пропуски във веригата на доставки. На 16 юни 2022 г. Тиерѝ Брето̀н, европейският комисар, отговарящ за вътрешния пазар, обяви първият ВПОИ за водород и допълни, че втори такъв проект ще бъде обявен през септември 2022 г.[11] За първия ВПОИ Комисията ще има шест седмици да провери съответствието с правилата за държавна помощ на 41 проекта за инвестиции в разработването на електролизатори, производство на горивни клетки, безопасно съхранение на водород, и тежкотоварни автомобили и технологии за зареждането им. Вторият ВПОИ ще обхване близо 40 проекта, които се стремят да ускорят разработването на водородни технологии. Заедно двете проектни схеми имат за цел да дадат основен тласък на иновациите в областта на водорода в Европа.

Като цяло водородът има потенциал да помогне на ЕС да постигне своите цели за декарбонизация. Но финансовите разходи за отключването на този потенциал остават важна пречка пред индустрията и политиците. Мерките предприети досега са окуражаващи сигнали, че чрез мобилизацията на съществени ресурси и засилени иновации Европа ще може да ускори разработването и комерсиализацията на водородните технологии като ги превърне в конкурентно и мощно оръжие срещу климатичните промени.

 

[1] https://renewablesnow.com/news/aes-brasil-signs-mou-for-green-h2-project-at-cearas-pecem-port-765392/

[2] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_21_7022

[3] https://www.iea.org/policies?q=hydrogen&jurisdiction=International

[4] https://energy.ec.europa.eu/topics/energy-system-integration/hydrogen_en

[5] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_22_3131

[6] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility_en

[7] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility/recovery-and-resilience-plan-bulgaria_en

[8] https://www.euractiv.com/section/energy-environment/news/bulgaria-greece-to-build-hydrogen-pipeline/?utm_source=piano&utm_medium=email&utm_campaign=22133&pnespid=quhlB3xVNPwfx_ectybkTYLSvRmsVZpvd_XinbdqtAxmkS24hEFL6CIUeYqCZT75_DvZCmkVsg

[9] https://ec.europa.eu/growth/industry/strategy/hydrogen/funding-guide/eu-programmes-funds_en

[10] https://www.eib.org/en/press/news/eib-looking-to-invest-in-hydrogen-projects#:~:text=Over%20the%20past%20eight%20years,1%20billion%20in%20potential%20investment.

[11] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_3785