Фонд на ЕС за улесняване на зеления преход

Пакетът „Адаптиране към цел 55“ (Fit for 55), представен от ЕК през юли, представлява най-амбициозното предложение на ЕС за климатична политика. Той се опира на 12 законодателни стълба, отнасящи се до важни сектори като транспорт, енергетика, околна среда и сгради[1]. Тази широка, но все пак конкретна рамка от мерки, има за цел съществено да намали емисиите от парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. като основната цел е постигане на климатична неутралност до 2050 г. при гарантиране на справедлив преход за всички[2].

Както е посочено по-долу, пакетът от политики и средства е широк, подробен и впечатляващ. Той обаче може да се реализира чрез сътрудничество с компании, които развиват нови форми на енергийно производство и съхранение на енергия.

Финансиране на зеления преход

ЕК изработи дългосрочни финансови потоци и инструменти за зелен преход, за да помогне на страните-членки да се декарбонизират и да постигнат ключово важни цели по отношение на климата и енергетиката. Тези средства ще финансират създаването на повишен енергиен капацитет, основаващ се на нови, зелени технологии. Съществена част от тези средства ще отговорят и на възможния социален ефект на зеления преход: като подпомагат уязвимите домакинства, позволяват на хората, загубили работата си, да имат достъп до програми за обучение и да си намерят отново работа и помогнат за създаването на нови икономически възможности.

Image removed.

Както е показано в графиката, тези усилия ще бъдат подкрепени от Многогодишната финансова рамка (МФР) – бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. Паралелно с това, за облекчаване на икономическия и социалния ефект от пандемията от COVID-19 и за да помогнат на европейските икономики и общества да станат по-устойчиви, европейските институции одобриха по-рано тази година инструмента за възстановяване Следващо поколение ЕС (Next Generation EU), който ще функционира в периода 2021-2023 г.

В рамките на МФР два по-малки, но все пак съществени, инструменти за преход са Механизмът за справедлив преход и Кохезионният фонд.

  • В рамките на Механизма за справедлив преход рамката InvestEU „Just Transition“ е подкрепена от ЕК и мобилизира големи публични и частни инвестиции от различни организации като ЕИБ. Тези инвестиции ще подкрепят европейските политики за икономическо възстановяване за справяне с настоящите предизвикателства, пред които Европа е изправена. Тя ще предоставя бюджетна гаранция за широк кръг от проекти като развитие на енергийна инфраструктура, както и усилия за декарбонизация, икономическа диверсификация и насърчаване на социалната защита. Фондът за справедлив преход, един от трите стълба на Механизма за справедлив преход, се фокусира върху социалните аспекти на прехода. Например, той може да помага на хората да се адаптират към развиващия се пазар на труда като преквалифицира работници, привлича нови бизнеси и следователно прави икономиката по-автономна[1]. България ще получи 1.3 млрд евро по Фонда за справедлив преход.

 

Териториалните планове за справедлив преход, разработвани от всяка страна-членка, трябва да определят териториите и секторите, които подлежат на финансиране от Фонда за справедлив преход.

Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС е друг важен финансиращ инструмент за зелен преход и е в центъра на Следващо поколение ЕС. Страните-членки трябва да предадат своите Национални планове за възстановяване и устойчивост на ЕК, за да посочат реформите и инвестициите, които въпросната страна желае да направи с подкрепата на Механизма за възстановяване и устойчивост. Тези планове трябва да са съобразени със специфичните за всяка страна препоръки. Механизмът за възстановяване и устойчивост предвижда 10.4 млрд евро за България, което се равнява на 17% от БВП.

България внесе своя план на 15 октомври 2021. След одобрение, реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат изцяло реализирани до края на август 2026 г. и до края на цикъла на Многогодишната финансова рамка за Териториалните планове за справедлив преход.

В допълнение към написаното дотук, специфични финансови потоци, насочени към най-засегнатите от прехода региони, включват Фонда за модернизация и Фонда за иновации:

  • Фондът за модернизация ще помогне за модернизацията на енергийните системи в Централна и Източна Европа чрез подпомагане на инвестициите в сфери от производство и употреба на енергия от ВЕИ до модернизация на енергийни мрежи, включително топлофикации.
  • Фондът за иновации ще осигури финансиране за нисковъглеродни технологии като улавяне и утилизация на въглерод и изграждането и оперирането на системи за улавяне и съхранение на въглерод.

ЕС осигурява финансиране за разширяване достъпа до възобновяема енергия и други преходни технологии преди 2030 г. за страни като България, които разчитат на въглищно производство на енергия, за да задоволяват търсенето. Въпреки че одобрението на Механизма за възстановяване и устойчивост все още предстои и Териториалните планове за справедлив преход трябва да бъдат финализирани, ЕС поема ангажимент към страните-членки и техните граждани да подкрепи техния зелен преход. Частни инвеститори като AES ще бъдат също толкова важни за реформите за енергиен преход в България. Законодателна рамка, която е благоприятна за компаниите, ще улесни привличането на частни инвестиции.

 

Как AES подкрепя енергийния преход на България

 

AES подкрепя прехода на България към ВЕИ. Преди повече от 10 години AES стартира дейността на вятърния парк „Свети Никола“ край Каварна, който е най-големият вятърен парк в България и който осигурява над 22% от общите инсталирани вятърни мощности в страната. През 2019 г. „Свети Никола“ е спестил на България 323,277 това емисии от CO₂, което представлява увеличение от 28.5% в сравнение с предходната година[3]. Днес паркът продължава да играе важна роля за производството на възобновяема енергия в страната. През първата половина на 2021 г. паркът произведе приблизително 1,680 GWh електроенергия, допринасяйки за постигането на целите на страната за ВЕИ[4]. Докато енергийната диверсификация на Европа продължава, а преходът към безвъглеродно бъдеще придобива очертания, ТЕЦ AES Гълъбово, най-модерната ТЕЦ в региона, поддържа сигурността на доставките и помага да не се стига до проблеми със стабилността на мрежата.

Корпорацията AES е глобален лидер във ВЕИ и компанията е начело в усилията за енергиен преход по света като инвестира в устойчив растеж и технологични иновации. В Латинска Америка например AES инвестира във вятърни и соларни технологии и технологии за съхранение на енергия, за да помогне за прехода на региона към устойчиви енергийни източници. AES е пионер в системите за съхранение на енергия в Чили, изграждайки и оперирайки 52 MW проекти за съхранение на енергия чрез батерии от 2009 г. насам, осигурявайки регулиране на честотата и стабилност на местната електроенергийна система. AES инвестира и в няколко вятърни проекта в Бразилия и неотдавна откри соларния парк Bayasol в Доминиканската република, която цели да постигне производство от общо 300 MW от нова възобновяема енергия в следващите две години[5].

В Индия AES откри първия проект за съхранение на енергия чрез батерии и в момента работи за последваща подкрепа за страната в постигане на нейната амбициозна цел за производство на 450 гигавата от ВЕИ до 2030 г. AES заедно със Siemens създаде Fluence, глобален лидер в съхранение на енергия в мрежата, технологията, софтуера и услугите. До този момент компанията има 150 проекта за съхранение на енергия в 24 страни. През 2020 г. AES също така направи стратегическа инвестиция в 5В, австралийска новаторска компания за соларни технологии, която работи за промяната/демократизирането на соларните технологии по света, като ги направи по-достъпни, устойчиви и по-бързи, гарантирайки два пъти повече енергия от единица площ чрез нейната модулност, мащабируема структура и висока ефективност.

Чрез своя глобален опит в управлението на значими технологии като вятър, слънце и съхранение на енергия, освен всичко друго, AES може да подпомогне България в нейния енергиен преход. Енергийни новатори като AES могат да предложат много голям експертен опит за оптимизиране на ефекта от средствата, които България ще получи за своя зелен преход. Като работят заедно, публичният и частният сектор ще ускорят енергийния преход.

 

 

[1] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_21_3541

[2] https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal/energy-and-green-deal_en

[3]https://www.novinite.com/articles/209557/Bulgaria+Will+Receive+EUR+1%2C3+Billion+from+EU+Just+Transition+Fund

[4] https://sofiaglobe.com/2021/05/12/ec-approves-75-9m-euro-in-cohesion-funds-for-bulgaria/

[5] https://www.aesbulgaria.com/en/olivier-marquette-president-aes-bulgaria-bulgaria-need-reliable-and-clean-coal-based-production

[6] https://seenews.com/news/aes-bulgarian-units-produce-1680-gwh-in-h1-747016

[7] https://www.linkedin.com/posts/aes_aes-inaugurates-renewable-electricity-generation-activity-6800546029461635072-cWbp/