Next Gen индустрия
Декември 23, 2020
Дигитализация, дронове, изкуствен интелект, съхранение на енергията и опазващи природата технологии – как настоящето на AES описва новите реалности и бъдещето на индустрията
Дигитализацията и автоматизацията в индустрията беше световен тренд още преди да се разрази настоящата глобална здравна и икономическа криза. От една страна са възможностите, които иновациите и изкуственият интелект откриват пред производителността и ефективността на производството в който и да е сектор. От друга са способността да се извършват дейности, които изискват човешка намеса, с по-голяма сигурност, бързина и ефективност.
Кризата с COVID-19 допълнително забързва този процес, защото има дълбоко въздействие върху глобалния инвестиционен климат – най-малкото променя начина на функциониране на веригите за доставки. В този контекст технологичният напредък, научните изследвания и иновациите са дори още по-важни, тъй като улесняват възможностите за дистанционна работа и също така намаляват физическата нужда от работна ръка в някои сфери на икономиката. Промените вече са видими за всички, които работят в по-конкурентните глобални компании. Една от тези сфери е енергетиката.
Енергетика и изкуствен интелект
AES е световна енергийна корпорация, част от Fortune 500. Тя притежава и управлява 34 млрд. долара в общи активи. В България AES е стратегически инвеститор – най-големият чужд инвеститор в енергийния сектор в страната за последните 30 г. – с вложения, надхвърлящи 3,2 млрд лева. Разбира се, компанията е най-известна като собственик на най-новата и модерна топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ AES Гълъбово, но също така е и мажоритарен собственик на AES Гео Енерджи, която оперира най-големия в страната ветроенергиен парк – „Свети Никола” край Каварна.
Въведените и изпитвани от AES системи ни дават добра насока към това как ще изглеждат индустриалните компании на бъдещето. Една от областите, в които се търси съществено подобрение например, е повишаването на ефективността. В случая – на съществуващите енергийни инфраструктури. Как да се намали разхищаването на енергия и ограничи въздействието върху околната среда? Един от вариантите е с използването на изкуствен интелект в енергийния мениджмънт. Изкуственият интелект (AI) помага да се обработват огромно количество данни от енергийните активи на компанията по-бързо и по-надеждно. ИИ прогнозира появата на проблеми в системата и по този начин прави възможно условията за тях да се отстранят предварително.
С него става възможно и да се предвидят различни сценарии на производство и оптимизацията им. Вятърната централа „Свети Никола“ например ползва система с машинно обучение, за да прогнозира с по-голяма точност колко енергия ще генерира въз основа на статистически данни.
ТЕЦ AES Гълъбово пък разполага с дигитално управление на производителността – интелигентни сензори обединяват данни за всички аспекти на работата на централата, например температура и налягане. С тази обработена информация персоналът на място оптимизира оперативната ефективност на централата и избягва прекъсването на електрозахранването.
Новите дигитални възможности обаче не са само за работещите в индустрията. През 2019 г. AES влезе в стратегическо партньорство и създаде Uplight, водещата облачна услуга в областта на комуналните услуги в САЩ. Чрез усъвършенствани облачни изчисления, анализ на данни и машинно обучение Uplight помага на потребителите да разберат енергийната си консумация и какво е необходимо, за да направят потреблението си по-ефективно и така да намалят сметките си за ток.
Енергийният преход
Използването на силата на дигиталните инструменти за интегриране и контрол на производството и използването на електроенергия ще бъде жизненоважно, тъй като енергийният преход продължава, а дигитализацията има потенциал да трансформира всеки бизнес във всеки етап от производствения цикъл. А бъдещето е в достъпната и сигурна нисковъглеродна енергия. Наличието на ВЕИ обаче не е достатъчно само по себе си.
Един от проблемите на възобновяемите енергийни източници е тяхното непостоянство. Слънцето свети само през деня например, а потребителите имат нужда от електричество във всяка част от денонощието. Този проблем ще се адресира чрез решения за съхранение на енергията, така че тя да може да се „складира“ и ползва когато е нужно, а не само когато е налична. AES е технологичен лидер в глобален мащаб в тази област. Системите за съхранение на енергия на компанията представляват един от най-големите световни сторидж паркове, с над 450 мегавата в експлоатация, в процес на изграждане или в напреднала фаза на разработка в шест държави. Допълнително към тях е съвместно създадената със Siemens компания Fluence, която е разработила или е получила проекти за съхранение на енергия в размер на около един гигават в 18 държави. Тази година Fluence поставиха началото на 400-МВч система за съхранение на енергия в Лонг Бийч, Южна Калифорния, която ще помогне на щата да изпълни амбициозната си цел от 100% чиста енергия до 2045 г.
През 2019 г. проектът на AES за производство и съхранение на слънчева енергия Lāwa’i в Хавай бе удостоен с най-престижната награда на Edison Electric Institute (EEI). Проектът се състои от 28-мегаватови соларни фотоволтаични системи, както и 100-мегаватова система за съхраняване на енергия с продължителност 5 часа.
Дронове и ветрогенератори
Колко важен може да е един вятърен парк за страната ни? ВяЕЦ „Свети Никола“ е повече от 10 години в експлоатация. Паркът има 52 турбини с инсталирана мощност 156 МВт, или около 22% от общо инсталираните вятърни мощности в България, така че има пряко значение за покриването от страна на България на изискванията за процент „зелена“ енергия в енергийния микс на страната. За посочения период тези турбини са произвели около 3,2 млн. МВч чиста електроенергия и са спестили близо 2,6 млн. тона въглеродни емисии. Постигнатият резултат се равнява на ефекта от усвояването на СО2 от 2,2 млн. дървета в продължение на 70 години или на елиминиране на въглеродно замърсяване от изгарянето на 1,2 млрд. литра дизел при движението на автомобили.
Паркът, който се намира във важната за прелетните птици територия около нос Калиакра, използва система от модерни радари и опитни орнитолози на място следят за приближаващи ята и спират една или група турбини, за да осигурят безпрепятствено преминаване на птиците. Също така във ВяЕЦ „Свети Никола“ влизат в употреба дронове, чрез които се инспектират перките на турбините. Това е по-бърз и по-безопасен начин да се извършва тази дейност, вместо операторите да се качват в корпуса на всяка вятърна турбина.
*Статията е публикувана в зимния брой на списание HiComm