За 10 години работа ВяЕЦ „Свети Никола“ спести на България 2,6 млн. тона СО2 емисии

Септември 14, 2020

Интервю на Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България, за списание Енергия

– Уважаеми г-н Цанков, как се справи AES България в условията на COVID-19 през тази зима?

– Кризата, предизвикана от корона вирус пандемията, засегна глобалната икономика и милиарди хора по света. Горд съм, че в AES България успяхме да предприемем редица навременни мерки, които позволиха дори в критичните моменти през двата месеца на Извънредно положение в България нашите енергийни мощности – ТЕЦ „AES Гълъбово“ и вятърен парк „Свети Никола“, да продължат нормална работа. От 13 март до 13 май в рамките на Извънредното положение, нашите две електроцентрали осигуриха на българските потребители повече от 460 хиляди MWh. електроенергия. В условията на COVID-19 наш приоритет беше запазване здравето на нашите служители, партньори и общности, и в същото време – осигуряването на непрекъсваемост на енергопроизводството. За да гарантираме нормалната работа и да минимизираме опасността от разпространението на вируса, преустановихме достъпа на външни лица, които не са от съществена важност за работата на двете централи. На площадката на ТЕЦ AES Гълъбово изградихме „градче на енергетика“ с помещения за временно настаняване, където в случай на нужда, на ротационен принцип за по 2 седмици, можем да изолираме цял екип от доброволци от служителите на ТЕЦ-а, които да осигурят безпроблемната работа на централата и непрекъсваемостта на енергийните доставки. Осигурихме PCR тестове, които да използваме в случай на нужда. Тук е моментът да благодаря на всички наши служители за високия професионализъм и дисциплина, които показаха в работата си в условия на пандемия.

– Пред българската енергетика има и друго предизвикателство, наречено „Зелена сделка“ на ЕС. Как гледате на тази промяна?

– Мисията на AES винаги е била гарантирането на по-безопасно и по-зелено енергийно бъдеще. Минимизирането на факторите, влияещи върху климатичните промени и опазването на околната среда трябва да бъде приоритет за всички. Затова стремежът на ЕС за „Зелена сделка“ е разбираем, но този преход не може да бъде осъществен без оглед на спецификите на отделните държави членки. В България над 40% от електроенергията се осигурява от въглища. Затова затварянето на въглищните ТЕЦ не е възможно веднага, защото ще изложи на риск енергийната сигурност и енергийната независимост на България. ТЕЦ „AES Гълъбово“ е много стратегическа централа за България, защото е най-модерната и най-новата въглищна централа в България и в най-пълна степен покрива новите екологични изисквания.

– А какво мислите за идеята въглищните централи да бъдат преоборудвани, за да работят на газ?

– Чуват се различни варианти за преминаване на въглищните ТЕЦ на природен газ. Първият вариант е горивните инсталации на централата да преминат от въглища на газ, като се запази почти в същия вид останалата част от централата. Въпреки че подобно преобразуване е технически възможно, икономическата му жизнеспособност зависи от дългосрочното развитие на цените на природния газ и цената на квотите за CO2.
Втората опция е да се изгради чисто нова централа с комбиниран цикъл на природен газ, която осигурява най-ефективното използване на природен газ, макар и с много по-голяма инвестиция. Преминаването на газ повдига и въпроса за енергийната независимост, доколкото природният газ ще бъде внасян в България. Развитието на LNG терминала в Александруполис, в който държавното дружество Булгаргаз има 20% дял, заедно със завършването на интерконектора Гърция-България, ще гарантира, че България има достъп до международен втечнен природен газ на конкурентна цена.

– А възможно ли е пълното преминаване към производство на енергия от възобновяеми източници?

– Особеностите на климата в България не позволяват енергийната ни система да разчита само на ВЕИ. Да, ние изградихме и оперираме най-големия вятърен парк в България – ВяЕЦ „Св. Никола“, но сме напълно наясно, че на българския потребител и на икономиката ни трябва ток не само когато духа вятър или грее слънце, а 24 часа в денонощието. Затова трябва да се намери баланс на обществените интереси по пътя към по-зелено енергийно бъдеще. Топлоцентрали като AES Гълъбово могат да улеснят интегрирането на увеличаващите се обеми възобновяема енергия, осигурявайки стабилен капацитет на електрическата система, отчитайки променливостта на производството на възобновяема енергия. Друго добро решение в тази посока би било прилагането на системи за съхранение на енергия. AES е световен лидер в използването на тези иновативни енергийни решения и натрупаният опит показва, че съхранението на енергия чрез системи от батерии дава далеч по-добри възможности както за регулиране на системата, така и за включване на по-голям дял възобновяема енергия в енергийния микс.

– Споменахте ВяЕЦ „Свети Никола“. Тази година вятърният парк навърши 10 години от пускането си в експлоатация. Каква е равносметката?– За 10 години 52-те турбини на ВяЕЦ „Свети Никола“ осигуриха за българските потребители повече от 3,2 млн. MWh чиста електроенергия. По този начин вятърният парк допринесе за спестяването на близо 2,6 млн. тона въглеродни емисии. Постигнатият резултат се равнява на ефекта от усвояването на СО2 от 2,2 млн. дървета в продължение на 70 години или на елиминиране на въглеродно замърсяване от изгарянето на 1,2 млрд. литра дизел при движението на автомобили.
През тези 10 години ВяЕЦ „Свети Никола“ се превърна в основа на създадената Интегрирана система за ранно предупреждение за защита на птиците, която е съобразена с европейските изисквания за опазване на дивите птици. Модерни радари и опитни орнитолози на място следят за приближаващи ята и спират една или група турбини, за да осигурят безпрепятствено преминаване на птиците. Всичко това е част от философията на AES за опазване на биоразнообразието.
Искам да подчертая още нещо. За изграждането на парка не са използвани никакви европейски субсидии или други грантови финансирания. Инвестицията във ВяЕЦ „Свети Никола“ е за 540 млн. лева и те са осигурени като капитал от корпорация AES и кредити от ЕБВР и МФК към Световната Банка.